Иво – приятел, колега, а дори и кум 😉
Запознахме се преди повече от десетилетие. Той е живият пример защо никога не съм приемал работата си като бреме. Благодарение на фотографията срещнах много хора, изградих приятелства, а дори създадох и семейство.
За мен фотографията е огледало. Един-единствен миг може да бъде толкова значим, че да замени цял един живот, ако е пълен със съдържание и истински емоции.
Именно това отличава добрия фотограф от посредствения – усетът за време и пространство. Усетът за мига. А понякога и за бъдещето. При Иво този усет е в изобилие – дори може да раздава 😉
Но да се върна към фотографията.
За мен тя е най-искреното изкуство. Особено портретът. След стотици хиляди кадри усещам, че надниквам през очите в душата на човека. В началото го усещах понякога, несигурно. Днес го знам със сигурност.
Затова казвам, че фотографията е като огледало. Когато снимаш хора, идва момент, в който самият ти се превръщаш в огледало. А пред огледалото всеки е искрен – няма какво да скрие. Или пък има какво да разкаже… и не спира.
Освен очите, душата и усещането, фотографията има още едно незаменимо предимство. Колекцията от снимки – албум, галерия или просто кадри по стената – разказва без думи. Без шум. Без бързане.
Можеш да седиш и да гледаш един кадър колкото пожелаеш. И ако в него е заключен сполучлив миг или интересен човек, той започва собствен живот. Чупи рамката и остава завинаги в паметта.
Понякога един кадър е достатъчен. Понякога кадрите трябва да бъдат заедно. И тогава създават цяла вселена.
Представете си стар кожен албум. Вътре – снимки на роднини до девето коляно. Раждане. Детство. Портрети. Сватба. Деца. И пак бебета…
Кръговратът се завърта. И ако са имали късмет, бебетата от първите снимки по-късно се снимат побелели – остарели до други бебета, техните внуци и правнуци 😉
Толкова просто. И толкова сложно.
Идеята ми е ясна. Тук ще качвам снимки – отрязъци от време. Не за да впечатлявам с лъскави кадри или „уловени моменти“, а за да изградя времева линия. Разказ.
А може би дори роман, разказан със снимки. Продължен евентуално от моите деца и внуци. Претеглен през техните очи и измерен и оценен от времето.
